!!!ВНИМАНИЕ!!!
ОПИСАНИТЕ БЕЛТЪЧИНИ И АМИНОКИСЕЛИНИ ВЛИЗАТ В СЪСТАВА НА НАШИТЕ ПРОДУКТИ. ПО ОТДЕЛНО КАТО ТАКИВА НЕ ГИ ПРЕДЛАГАМЕ. ПРОДУКТИТЕ СА ПРОИЗВЕДЕНИ ОТ КЛИНИКА НА ИНСТИТУТА ПО БИОРЕГУЛАЦИЯ И ГЕРЕНТОЛОГИЯ , РУСИЯ , САНКТ ПЕТЕРБУРГ.
ПРЕДСТАВЛЯВАТ КОМПЛЕКС ОТ БЕЛТЪЧИНИ (ПЕПТИДИ) ВКЛЮЧВАЩИ МИНЕРАЛИ, МИКРОЕЛЕМЕНТИ, ВИТАМИНИ И АМИНОКИСЕЛИНИ В ПРАВИЛНА КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПРОЦЕНТНО СЪДЪРЖАНИЕ В ЛЕСНО УСВОЯЕМА ФОРМА, КОИТО СЛУЖАТ ЗА ПРАВИЛНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ОРГАНИТЕ И СИСТЕМИТЕ В ОРГАНИЗМА.
Какво представляват белтъчините?
Белтъчините изграждат структурата на всички живи същества. Всеки жив организъм, от най-голямото животно до най-малкия микроб, е изграден от белтъчини. И във всичките си форми белтъчините участват в жизненоважните химически процеси, поддържащи живота.
Белтъчините са необходима част от структурата на всички живи клетки на тялото. След водата, белтъчините са тези, от които е изградена най-голямата част от телесното ни тегло. В човешкото тяло от белтъчни вещества са изградени мускулите, сухожилията, ставните връзки, органите, жлезите, ноктите, косата, жизненоважните телесни течности, а освен това те са необходими за растежа на костите. Ензимите и хормоните, които катализират и регулират процесите в тялото, са белтъчини. Белтъчините подпомагат регулирането на водния баланс и поддържат необходимия алкохолно-киселинен баланс на организма. Те спомагат за обмяната на хранителни вещества между течностите в междуклетъчните пространства и тъканите, кръвта и лимфата. Недостигът на белтъчини разстройва равновесието на телесните течнос ти, предизвиквайки отоци. От белтъчини са образувани структурните основи на хромозомите, чрез които генетичната информация се предава от родителите на поколението им. Генетичният „код", който се съдържа в ДНК на всяка клетка, представлява актуална информация за това, как да се произвеждат белтъчините на тази клетка.
Белтъчините представляват вериги от аминокиселини, свързани помежду си с т. нар. „белтъчни мостове". Всеки отделен вид белтък се изгражда от специфична група аминокиселини, подредени по специфичен химичен начин. Присъствието на точно определени аминокиселини и начинът, на свързване в определена последователност помежду им, придават на белтъчините, изграждащи различните видове тъкани, техните уникални функционални възможности и отличителни черти. Всеки белтък в тялото отговаря на определена нужда - белтъчините не са взаимозаменяеми.
Белтъчините, които изграждат човешкото тяло, не се получават пряко от храната. По-скоро, белтъчините от храната се разграждат в организма до съставните си аминокиселини, след това тялото ги използва за изграждане на специфично нужните му белтъчини.
Така че аминокиселините, а не белтъчините са необходимите за организма хранителни вещества.
Какво представляват Аминокиселините?
Аминокиселините са химически единици или „градивни блокове" изграждащи белтъчините. Те са крайният продукт при белтъчното разграждане, известно като хидролиза. В аминокиселините се съдържа около 16 % азот. Химически това ги отличава от другите две основни групи хранителни вещества (захари и мастни киселини), които не съдържат азот.
Освен аминокиселините, които се свързват и образуват белтъчините в организма, има и други, изпълняващи важни метаболитни функции. Някои, например цитрулин, глутатион, орнитин и таурин, са подобни (или странични продукти) на аминокиселините, които изграждат протеините. Други действат като невротрансмитери или като прекурсори на невротрансмитерите (химически вещества, които пренасят информация от една нервна клетка към друга). Някои аминокиселини са необходими за получаване и изпращане на съобщения от мозъка. За разлика от много други вещества, невротрансмитерите могат да преминават през кръвно мозъчната бариера. Тази бариера защитава мозъка от токсичните вещества и чуждите тела, циркулиращи в кръвообращението на организма. Ендотелните клетки, които изграждат стените на мозъчните капиляри, са по-здраво заловени помежду си, отколкото клетките на другите капиляри в тялото. Това предпазва от навлизането на някои вещества (предимно на водна основа) врез стените на капилярите в мозъчната тъкан. Тъй като някои аминокиселини могат да преминават през тази бариера, те се използват от мозъка за общуване с всички нервни клетки в организма.
От аминокиселините зависи правилното действие на витамините и минералите. Докато в организма не присъства необходимата аминокиселина, абсорбираните и асимилирани от тялото витамини и минерали не са ефикасни. Например, ниското ниво на аминокиселината тирозин води до развитие на недостиг на желязо. Недостигът или нарушеният метаболизъм на аминокиселините метионин и таурин са свързани с развитието на алергични и автоимунни заболявания. Много от възрастните хора страдат от депресия или неврологични проблеми, когато има връзка с недостига на аминокиселините тирозин, триптофан, фенилаланин, и тастидин, а също и на аминокиселините с разклонени вериги валин, изолевцин и левцин. Има и аминокиселини, които се използват за директното снабдяване на мускулната тъкан с енергия. Високи дози от аминокиселините с разклонени вериги се използва от в болниците за лечение на страдащи от травми или инфекции. Някои хора имат вродена неспособност за метаболизиране на аминокиселините с разклонени вериги. Това потенциално опасно за живота заболяване, наречено аминоацидурия, може да причини неврологични увреждания и изисква специална диета, включваща синтетично бебешко мляко, несъдържащо левцин, изолевцин и валин.
Известни са около 28 аминокиселини, които се комбинират по различни начини за създаването на стотици различни видове белтъчини, присъстващи във всички живи организми. В черния дроб на човешкото тяло се произвеждат около 80% от необходимите аминокиселини. Останалите 20% се получават чрез храната. Те се наричат есенциални (незаменими) аминокиселини. Есенциалните аминокиселини, които се получават от организма чрез храната, са хистидин, изолевцин, левцин, лизин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан и валин. Неесенциалните (заменими) аминокиселини, които могат да се произвеждат в организма от други аминокиселини, получени от хранителни източници, са аланин, аргинин, аспаргинова киселина, цитрулин, цистеин, цистин, гамааминомаслена киселина, глутаминова киселина, глутамин, глицин, орнитин, пролин, серин, таурин и тирозин. Фактът, че те се наричат „неесенциални" (заменими) означава, че те са необходими, че не се получават само чрез храната, че организмът може сам да ги произвежда, когато има нужда от тях. При определени условия неесенциалните аминокиселини могат да се превърнат в есенциални. Например неесенциалните цистеин и тирозин са изградени от есенциалните метионин и фенилаланин. Ако последните не присъстват в достатъчно количество, цистеинът и тирозинът стават есенциални в диетата.
Процесите на съединяване на аминокиселините за производството на белтъчини и на разграждане на белтъчините до отделни аминокиселини за нуждите на организма са непрекъснати. Когато в организма има нужда от по-голямо количество ензимни продукти, се произвеждат повече ензимни белтъчини; когато има нужда от повече клетки, организмът произвежда повече белтъчини, необходими за изграждането на клетките. Тези различни видове белтъчини се произвеждат в организма, когато нуждите на тялото нараснат. Ако в организма се изтощят част от резервите есенциални аминокиселини, той няма да бъде в състояние да произвежда белтъчините, за които се изисква наличието на тези аминокиселини. Ако липсва дори само една аминокиселина, тялото не може да продължи синтеза на точно определен вид белтък. Това може да доведе до отрицателен азотен баланс - нездравословно състояние, при което организмът отделя повече азот, отколкото усвоява. Освен това, за да могат другите аминокиселини да се оползотворят, всички есенциални аминокиселини трябва да присъстват едновременно в диетата - иначе тялото запазва отрицателния азотен баланс. Загубата на жизненоважни белтъчини от тялото предизвиква заболявания, вариращи от нарушения в храносмилането до развитието на депресия и спиране на растежа.
Как става това? По-лесно, отколкото предполагате. Много фактори допринасят за недостига на есенциални аминокиселини в организма, дори ако диетата ви е добре балансирана и се храните с достатъчно количество белтъчини. Намалената абсорбция, инфекциите, травмите, стресът, използването на лекарства, напредването на възрастта и неравновесието между други хранителни вещества променят наличността на есенциални аминокиселини в тялото. Недостатъчният прием на витамини и минерали, особено на витамин С, може да наруши абсорбцията на аминокиселините в долната част на тънките черва. Витамин В6 също е необходим за пренасянето на аминокиселините в организма.
Ако диетата Ви не е подходящо балансирана, се нарушава снабдяването на организма с необходимите количества есенциални аминокиселини и рано или късно се стига до възникване на различни видове заболявания. Това не означава, че отговорът е в приемането на храна, съдържаща голямо количест во белтъчини, фактически това не е здравословно. Прекомерното количество белтъчини води до натоварване на бъбреците и черния дроб, в които се осъществява преработването на отпадните продукти от белтъчния метаболизъм. Почти половината от аминокиселините, получени от приетите с храната белтъчини, се превръщат в глюкоза в черния дроб и се използват за доставяне на необходимата енергия на клетките. Този процес води до образуване на отпадъчен продукт амоняк. Амонякът е токсичен за организма, така че тялото се предпазва от него чрез превръщането му в черния дроб в по-малко токсичния продукт урея, който след това се пренася с кръвообръщението, филтрира се през бъбреците и се изхвърля от тялото.
Когато приемът на белтъчини не е завишен и черният дроб работи нормално, амонякът се неутрализира толкова бързо, колкото се образува, така че не предизвиква увреждания. Обаче, ако черният дроб преработва завишено количество амоняк (в резултат на увеличена белтъчна консумация, нарушено храносмилане или дефект във функцията на черния дроб),тогава в него се натрупват токсични нива амоняк. Тежката физическа работа също спомага за натрупването на прекомерно количество амоняк. Това увеличава риска от появата на сериозни здравни проблеми, например енцефалопатия (болест на мозъка) или чернодробна кома. Патологично високите нива на уреята също предизвикват усложнения, например възпаление на бъбреците и болки в гърба. В храната е важно не количеството на белтъчините, а тяхното качество.
Възможно е да се вземат добавки, съдържащи както есенциални, така и неесенциални аминокиселини. При някои заболявания приемът на добавки от специфични аминокиселини се оказва силно благоприятен. Когато вземате специфична аминокиселина или комбинация от аминокиселини, това подпомага възстановяването на засегнатия при вашата конкретна болест метаболитен вът. Вегетарианците трябва да вземат формула, съдържаща всички есенциални аминокиселини, за да са сигурни, че нуждата им от белтъчини ще бъде задоволена.
Аминокиселини.
Аланин:
Аланинът играе важна роля в пренасянето на азота от периферните тъкани до черния дроб. Той подобрява метаболизма на глюкозата, прост въглехидрат в тялото, който се използва за производство на енергия. Предпазва от натрупването на токсични вещества, освобождавани в мускулните клетки, когато мускулните белтъчини се разграждат, за да посрещнат спешни енергийни нужди, например при аеробни упражнения и спорт. Заболяванията, причинени от вируса на Епщайн-Бар, и хроничната уморяемост се свързват с наличието на прекомерно големи количества аланин и понижени количества тирозин и фенилаланин. Една от формите на аланина - бетааланинът представлява съставна част на пантотеновата киселина (витамин В5) и коензим А, жизнено важен катализатор на процесите в тялото. Изследванията показват, че за страдащите от инсулинозависим диабет оралният прием на доза L-аланин действа по-добре от обичайното ядене преди лягане за предпазване от нощен пристъп на хипогликемия.
Аланинът играе важна роля за правилното поддържане нивата на глюкозата в кръвта. Той се освобождава и разгражда в организма по време на интензивно физическо натоварване и отговаря за почти половината количество глюкоза, произведена от черния дроб. По този начин аланинът се явява важен компонент на доставянето на енергия за работата на основните системи на тялото.
Когато организмът преживява физиологичен стрес, причинен от продължително физическо натоварване или от хроничен недостиг на въглехидрати, причинен от нисковъглехидратна диета, аланинът започва да се синтезира от верижно-разклонените аминокиселини, изграждащи мускулната тъкан. Затова е от особена важност да се знае, че драстичните ограничителни хранителни режими на практика първо атакуват и разграждат мускулната маса, което може сериозно да застраши здравето на организма – т.е. загубата на тегло, която се наблюдава при нисковъглехидратните диети, на практика е за сметка на мускулите, а не на изгорените мазнини.
Когато се набавя в достатъчни количества в организма, аланинът е важен източник на енергия за мускулите, мозъка и централната нервна система. Той помага в метаболизма на захари и органични киселини и допринася за засилване на имунната система, като стимулира производство на антитела и неутрализира токсините, получени от обмяната на веществата.
Аргинин:
Аргининът забавя растежа на туморите и рака чрез засилване на функциите на имунната система. Повишава размера и активността на тимусната жлеза, в която се произвеждат Т-лимфоцити (Т-клетки), важни елементи на имунната защита. Аргининът подобрява състоянието на болни от СПИН и от малигнени заболявания, при които е потисната имунната система. Тази аминокиселина също е добра при заболявания на черния дроб като чернодробна цироза и мастна дистрофия на черния дроб, тя подпомага детоксикацията чрез неутрализиране на амоняка. В семенната течност се съдържа аргинин. Някои изследвания показват, че при недостиг на аргинин половото съзряване се забавя и обратно аргининът е полезен при лечение на стерилитет при мъжете. Намира се във високи концентрации в кожата и съединителната тъкан, подпомагайки оздравяването и зарастването на увредените тъкани.
Аргининът е важен за метаболизма на мускулите. Спомага за поддържането на необходимия азотен баланс, действайки като носител при транспортирането и складирането на азота и подпомагайки екскрецията на излишния азот. Изследванията показват, че той също намалява загубата на азот след операции и подобрява функционирането на лимфните клетки. Спомага за регулирането на теглото като улеснява повишаването на мускулната маса и намаляването на подкожната мастна тъкан. Участва в регулацията на различни ензими и хормони. Подпомага стимулирането на панкреаса при производството на инсулин, съставна част е на хипофизния хормон вазопресин и спомага за производството на растежните хормони. Аргининът е съставна част на колагена и подпомага изграждането на нови костни сухожилни клетки, затова той действа благотворно при артрити и заболявания на съединителната тъкан. Ръбцовата съединителна тъкан, която се образува при заздравяване на рани, се състои от колаген, богат на аргинин. При недостиг на аргинин в тялото, много функции на организма се потискат, например производството на инсулин, глюкозния толеранс и метаболизма на мазнините в черния дроб.
Аргининът се произвежда в организма. Понякога при новородени не се възобновява достатъчно бързо, съобразно изискванията на тялото. Затова за бебето се смята за есенциален. Храни, богати на аргинин, са рожкови, шоколад, кокосови орехи, млечни продукти, желатин, месо, овес, фъстъци, соя, орехи, бяло брашно, пшеница и пшенични зародиши.
Страдащите от вирусни инфекции, като херпес, не трябва да вземат допълнително аргинин и храни, богати на аргинин, тъй като той стимулира растежа на някои вируси. Добавките с L-аргинин трябва да се избягват от бременни жени и кърмачки. Болни от шизофрения трябва да избягват количества над 30 милиграма дневно. Продължителното прилагане на аргинин, особено в големи дози, не се препоръчва.
Научните изследвания са доказали, че есенциалната аминокиселина аргинин е необходима за синтеза на белтъците и допринася за синтеза на растежния хормон в хипофизата. Потребността от аргинин е особено голяма при мъжете, тъй като в спермата се съдържа 80% от това протеин-изграждащо вещество. В същото време аминокиселината поддържа доброто състояние на бъбреците като улеснява отстраняването на токсичния амоняк, с което подпомага функциите на черния дроб и укрепва имунната система.
Недостатъчният прием на аргинин с храната води до забавяне на растежа, а при деца в предпубертетна възраст би могъл значително да забави половото съзряване.
Доказано е, че приложението на аргинин поддържа здрава сърдечносъдовата система, като способства за разширяване на съдовете, възпрепятства слепването на тромбоцитите и натрупването им по стените на кръвоносните съдове и по този начин предотвратява развитието на тромби. В същото време, той помага при профилактиката и облекчаването на симптомите на нарушена или болезнена менструация, някои видове безплодие, нарушена сперматогенеза. Приложението му може да доведе и до подобрение в случай на увреждане на черния дроб. Редица лабораторни експерименти са установили, че аргининът забавя растежа на доброкачествени и злокачествени туморни образувания, като увеличава броя и функционирането на белите имунни тела, атакуващи раковите клетки.
Аспарагинова киселина:
Тъй като повишава енергията на тялото, аспарагиновата киселина е полезна при лесна уморяемост и депресия и играе жизнено важна роля в метаболизма. Хронична уморяемост следва при ниски нива на аспарагинова киселина, като води до понижаване на енергията на клетките. Подходящо балансирана, аспарагиновата киселина е полезна за нервни и мозъчни заболявания. Установено е повишеното и ниво при страдащи от епилепсия понижено ниво при страдащи от някои видове депресия. Добра е за спортисти и спомага за предпазване на черния дроб, чрез подпомагане отстраняването на излишния амоняк. Аспарагиновата киселина се комбинира с други аминокиселини и образува молекули, които абсорбират токсините и ги премахват от кръвообръщението. Подпомага функцията на клетките и функцията на РНК и ДНК, които са носителите на генетичната информация на тялото. Повишава производството на имуноглобулини и антитела (белтъци на имунната система). В растителния белтък, който се открива в покълналите семена, се съдържа в изобилие аспарагинова киселина. Изкуственият „подсладител аспартам се произвежда от аспарагинова киселина и фенилаланин.
Аспарагиновата киселина, играе важна роля в клетъчното хранене и синтеза на редица съществени за правилното функциониране на организма аминокиселини и биохимикали като аспарагин, аргинин, лизин, метионин, треонин, и изолевцин. Тя помага за транспортирането на минерали, необходими за формирането на носителите на наследствената информация РНК и ДНК, и укрепва имунната система като насърчава производството на имуноглобулини и антитела. Аспартиновата киселина поддържа работата на мозъка като стимулира производството на невротрансмитери и химични вещества, необходими за нормалното психическо функциониране.
При хората, чиято диета е с ниско съдържание на протеини или страдат от недохранване, може да се развие дефицит на аспартинова киселина, който се проявява под формата на силна физическа умора или депресия. Именно общото укрепване на издържливостта и увеличаването на устойчивостта на организма срещу умора е причината аспартиновата киселина да присъства във формулите на редица хранителни добавки за спортисти и хора, подлжени на тежки натоварвания.
Валин:
Валинът е есенциална аминокиселина със стимулиращо действие върху организма. Той е необходим за метаболизма на мускулите, възстановяването на тъканите и поддържането на нормалния азотен баланс в организма. Валинът се намира във висока концентрация в мускулната тъкан. Той е една от аминокиселините с разклонени вериги, което означава, че се използва като източник на енергия от мускулната тъкан. Полезен е в лечението на чернодробни и жлъчни заболявания и е добър за коригиране на острия аминокиселинен недостиг, който възниква при наркомания. Прекомерно високото ниво на валин в организма води до развитието на симптоми като тръпки по кожата и понякога халюцинации.
Хранителни източници на валин са млечните продукти, месото, гъбите, фъстъците и белтъчините от соя. Добавъчният L-валин винаги трябва да се взема в баланс с другите аминокиселини с разклонени вериги - L-изолевцин и L-левцин .
Валинът е аминокиселина, която човешкият организъм не може да синтезира самостоятелно и която има стимулиращи свойства по отношение на растежа, мускулната маса и възстановяването на тъканите, поради което е най-разпространен в мускулната тъкан. Валинът може да служи като източник на енергия, със съхраняващ глюкозата ефект, благодарение на което стимулира и повишава умствената енергия. Освен това той поддържа азотния баланс в тялото и предотвратява интоксикацията с амоняк при повторна резорбция на урината от бъбреците.
Дефицитът на валин може да увреди миелиновата защитна обвивка на нервите и да предизвика дегенеративни неврологични състояния. При хора с нарушения във валиновия метаболизъм се наблюдава и специфично заболяване, известно като синдром на Менкес – при него урината на болните започва да мирише на кленов сироп, което е предвестник на тежки неврологични увреждания, като летаргия, умствена изостаналост и дори кома.
Валинът, приеман в рамките на съпътстваща терапия или оздравителна диета, може да помогне за лечение на заболяване на черния дроб и жлъчния мехур, както и увреждане на тези органи, причинени от алкохолизъм и злоупотреба с наркотици. Аминокиселината може да помогне за лечението или дори доведе до пълно възстановяване при чернодробна енцефалопатия, или други увреждания на централната нервна система, причинени от чернодробна недостатъчност или злоупотреба с алкохол. Валинът намира широко приложение за предотвратяване на загуба на мускулна маса при диабет и за предотвратяване на амонячна интоксикация.
Аспарагин:
Аспарагинът е необходим за поддържане на равновесието в централната нервна система. Предпазва от прекомерна нервност или прекомерна летаргия. При превръщането си обратно в аспартат произвежда енергия, ноато мозъкът и нервната система използват в метаболизма. Подпомага процеса на пребръщане една аминокиселина в друга в черния дроб. Аспарагинът се съдържа главно в месните храни.
Гамааминомаслена киселина:
Гамааминомаслената киселина (ГАМК) е аминокиселина, която действа като невротрансмитер в централната нервна система. Необходима е за метаболизма на мозъка, подпомагайки нормалната му функция. Образува се в организма от друга аминокиселина - глутаминова киселина. Нейната функция е да понижава активността на невроните и да потиска работата на нервните клетки - против „прегряване". Заедно с ниацинамида и инозитола тя предпазва свързаните със страх и тревожност сигнали да достигнат до моторните центрове на мозъка, чрез заемане местата на техните рецептори.
Взема се за успокояване на тялото подобно на диазепама, хлордиазепоксида и други транквилизатори, но без опасност от пристрастяване. Използва се при лечение на епилепсия и хипертония (високо кръвно налягане). Добра е при потиснато либидо, тъй като има способността на релаксант (успокоително средство). Полезна е и при увеличена простата, вероятно защото играе роля в механизма, регулиращ отделянето на половите хормони. Ефикасна е при лечение на заболявания, свързани с отслабване на вниманието.
Наличието на големи количества гамааминомаслена киселина предизвиква повишаване на безпокойството, задух, скованост около устата и изтръпване на крайниците. Може също да наруши равновесието на комуникационната система на мозъка и да причини припадъци.
Глицин:
Глицинът забавя мускулната дегенерация чрез снабдяване с допълнителен креатин съединение, което се намира в мускулната тъкан и се използва в строежа на ДНК и РНК. Той подобрява натрупването на гликоген и осигурява глюкоза за енергийните нужди на организма. Глицинът е необходим за синтезата на нуклеинови киселини, жлъчни киселини и други неесенциални (заменими) аминокиселини в организма. Използва се в много стомашни антиацидни фактори. Високите концентрации на глицин, установени в кожата и в съединителната тъкан, са полезни за възстановяване на увредените тъкани и за подпомагане на оздравителните процеси в тях.
Глицинът е полезен за функцията на централната нервна система и за нормална простата, функционира като инхибиторен невротрансмитер и така подпомага профилактиката на епилептичните пристъпи. Използва се при лечение на маниакална (биполярна) депресия и е ефикасен за лечение на повишена двигателна активност.
Наличието на голямо количество от тази аминокиселина в организма води до уморяемост, но при наличие на нормално количество се произвежда повече енергия. Ако е необходимо, в организма глицинът може да се превърне в аминокиселината серин.
Глицинът е особено важен доставчик на азот за синтеза на жизнено важни аминокиселини и участва в синтеза на ДНК и РНК. Глицинът участва в активирането на гликогена в черния дроб и доставя креатин, без който енергийната обмяна в организма е практически невъзможна. Той играе изключително важна роля в производството на имуноглобулини и антитела и по този начин подпомага правилното функциониране на имунната система, а като част от структурата на хемоглобина участва в процеса на снабдяване на клетките с кислород.
Недостигът на глицин в организма води до авитаминоза (особено на витамин В9) и до заболявания на ставите. Освен това, при недостатъчен прием на тази аминокиселина се наблюдава обща отпадналост, намалена издръжливост на мускулите, отслабено зрение и нарушения в имунната система и работата на простатата.
Проучвания показват, че глицинът е полезен при мускулна дегенерация, включително множествена склероза, предпазва от артроза и други заболявания на ставите. Поради успокояващия си ефект глицинова терапия се прилага с особен успех при профилактиката на заболявания на централната нервна система, като епилептични гърчове, маниакални депресии, агресивни състояния и дори шизофрения. Освен това, в по-високи дози глицинът стимулира отделянето на растежен хормон и подпомага зарастването на раните.
Глутамин:
Глутаминът е най-изобилната по количество свободна аминокиселина в организма, която се съдържа главно в мускулите на тялото. Тъй като лесно преминава кръвномозъчната бариера, тя е известна като „гориво за мозъка". Там глутаминът се превръща в глутаминова киселина, която е незаменима за мозъчните функции, и обратното. Също така повишава количеството на ГАМК, която е необходима за поддържане на нормалната функция на мозъка и умствената активност. Глутаминът спомага за поддържане на нормалното алкално-киселинно равновесие на организма и е основа на изграждащите блокове за синтезата на РНК и ДНК. Стимулира умствената активност и поддържа здрава храносмилателната система.
Когато една аминокиселина се разгражда, се отделя азот. Тялото се нуждае от азот, но от свободния азот се образува амоняк, който е особено токсичен за мозъчната тъкан. В черния дроб азотът се превръща в урея, която се отделя чрез урината, или азотът се свързва с глутаминовата киселина. При този процес се образува глутамин. Глутаминът е уникален сред аминокиселините по това, че всяка молекула съдържа не по един азотен атом, а по два. Така че нейното създаване спомага за почистването на амоняка от тъканите, специално от мозъчната тъкан и пренасянето на азота от едно място на друго.
Глутаминът се намира в големи количества в мускулите и е лесно достъпен, когато е необходим за синтезата на белтъците на скелетната мускулатура. Тъй като тези аминокиселини подпомагат изграждането и поддържането на мускула, допълнителният глутамин е полезен при спазващи диети и културисти. При това той спомага за профилактиката на един от видовете мускулна дистрофия, която съпътства продължителното залежаване или заболявания като рак и СПИН. При стрес и нараняване (включително хирургична травма) от мускулите в кръвообръщението се отделя глутамин. фактически, по време на стрес може да се отдели повече от една трета от глутамина на мускулите. В резултат на това стресът и заболяванията водят до загуба на скелетна мускулатура. Ако в организма има достатъчно количество глутамин, тези състояния могат да бъдат предотвратени.
Допълнителният L-глутамин е полезен при лечение на артрити, автоимунни заболяваща, фиброза, заболявания на червата, пептични язви, заболявания на съединителната тъкан, каквито са полимиозита и склеродермията, и тъканни увреждания, предизвикани при радиационно лечение на рака. L-глутаминът повишава умствените възможности и се използва при лечение на широк кръг заболявания, включващи отклонения в развитието, епилепсия, уморяемост, импотентност, шизофрения и сенилност. Той запазва глутатиона в черния дроб, предпазва този орган от вредното въздействие на големи дози ацетаминофен и подобрява защитното действие на антиоксидантите. L-глутаминът понижава нуждата на организма от захар и желанието за приемане на алкохол и е полезен за възстановяване на алкохолици.
Много растителни и животински вещества съдържат глутамин, но той лесно се разгражда при готвене. Спанакът и магданозът са добри източници на глутамин, ако се ядат сурови. Добавките с глутамин трябва да се съхраняват абсолютно сухи, тъй като в противен случай прахът се разпада на амоняк и пироглутаминова киселина, Глутаминът не трябва да се взема при цироза на черния дроб, заболявания на бъбреците, синдром на Рей или някои видове заболявания, които водят до натрупване на амоняк в кръвта, В такива случай вземането на допълнителни количества глутамин може да доведе само до още по-големи увреждания на организма. Трябва да се знае, че въпреки подобното звучене на имената им, глутаминът, глутаминовата киселина (наричана също глутамат), глутатионът, глутенът и мононатриевият глутаминат, са различни вещества.
Глутаминът е най-разпространената аминокиселина в тялото и е ангажирана в огромен брой жизнено важни процеси. Той се синтезира от различни органи на организма – волевите мускули, черния дроб и др. като отговаря за 60% от свободните аминокиселини в мускулната клетка и 30-35% от кръвната плазма. Глутаминът играе решаваща роля при снабдяването с енергия, подпомага дълготрайната и краткотрайната памет и способността за концентрация, повишава отделянето на хормона на растежа, играе важна роля в белтъчния метаболизъм, поддържа функциите на имунната система, черния дроб, панкреаса и други органи.
Концентрацията на глутамин драстично намалява при тежки физически натоварвания и стресови ситуации, при което органите и тъканите, нуждаещи се от него, започват да черпят от резервите в мускулната тъкан. Ето защо продължителният дефицит на глутамин води до значително отслабване на мускулната маса и до обща отпадналост на организма.
В медицинската практика допълнителен прием на глутамин се препоръчва за намаляване на негативните странични ефекти от химиотерапия, при язви в устата, диария, мускулни и ставни болки. Глутаминът съдейства за прочистването на стомаха от токсичния амоняк и предпазва стомашните клетки от увреждане, поради което често се прилага за облекчаването на раздразнени черва, улцерозен колит, язва на стомаха и др. Глутаминът може съществено да повлияе и да подобри състоянието на пациенти, страдащи от алкохолизъм, настинка, грип и дори СПИН.
Глутаминова киселина:
Глутаминовата киселина е стимулиращ невротрансмитер, който повишава горенето в невроните на централната нервна система. Тя е главният стимулиращ невротрансмитер в мозъка и гръбначния мозък и е прекурсор на ГАМК.
Тази аминокиселина е важна 6 метаболизма на захарите и мазнините и подпомага транспортирането на калия през кръвно мозъчната бариера. Въпреки че не може да преминава кръвно мозъчната бариера толкова лесно, колкото глутамина, глутаминовата киселина се намира в големи количества в кръвта, а в мозъка се инфилтрира в малки количества. Мозъкът използва глутаминовата киселина като гориво. Тя дезинтоксикира амоняка чрез отнемане на азотни атоми, в процес, при който се създава друга аминокиселина - глутамин. Превръщането на глутаминовата киселина в глутамин е единственият начин, по който амонякът в мозъка може да бъде дезинтоксикиран.
Глутаминовата киселина спомага за коригиране на заболявания на личността и се използва за лечение на смущения в поведението при деца. Тя се използва при лечение на епилепсия, умствено изоставане, мускулна дистрофия, язви и хипогликемична кома, усложнение при лечението на диабета с инсулин. Съставна част е на фолиевата киселина - витамин от групата В, който помага на организма да разгражда аминокиселините.
Тъй като една от солите и е мононатриевият глутамат, глутаминовата киселина трябва да бъде избягвана от алергичните към това вещество.
Глутаминовата киселина е една от най-разпространените аминокиселини – открива се в почти една четвърт от растителните белтъчини. В организма тя играе ролята на главен предавател на нервни импулси в мозъка и в същото време се явява основно гориво за мисловната дейност поради участието й в метаболизма на мазнините и въглехидратите като в същото време играе съществена роля в азотния обмен и синтеза на протеините в мускулите. Освен това, глутаминовата киселина се свързва с натрия, за да образува мононатриев глутамат – вещество, което се синтезира от организма като стимулатор на вкусовите рецептори. Специалисти препоръчват в хранителния режим при склонност към високо кръвно налягане да се включат повече продукти, които съдържат глутаминова киселина като профилактика на хипертония и сърдечни заболявания
Глутатион:
Подобно на карнитина, глутатионът не е същинска аминокиселина. Той е вещество, което се класифицира като трипептид и организмът го произвежда от аминокиселините цистеин, глутаминова киселина и глицин. Поради тясната си връзка с тези аминокиселини, обикновено той се разглежда заедно с тях.
Глутатионът е силен антиоксидант, който се произвежда в черния дроб. Големи количества глутатион са складирани в черния дроб, където те дезинтоксикират вредни вещества, така че да могат да бъдат екскретирани чрез жлъчката. Известно количество глутатион се освобождава от черния дроб директно в кръвообращението, където той спомага за поддържане на целостта на червените кръвни клетки и предпазва белите кръвни клетки. Глутатион се намира също в белите дробове и стомашно-чревния тракт. Той е необходим за метаболизма на въглехидратите и упражнява противосъстаряващо действие, подпомагайки разграждането на окислените (оксидираните) мазнини, които съдействат за развитието на атеросклероза. Глутатионът смекчава донякъде уврежданията от тютюнопушенето, защото отслабва вредния ефект на алдехидите химически вещества, които се съдържат в цигарения дим и увреждат клетките и молекулите. Той може да предпази черния дроб от свързани с алкохола увреждания.
При недостиг на глутатион първо се уврежда нервната система - появят се симптоми на загуба на координация, психически заболявания, тремор и трудности при поддържането на равновесие. Предполага се, че тези проблеми се предизвикват от развитието на увреждания в мозъчната тъкан. Според едно изследване, финансирано отчас ти от Националния институт по раковите заболявания, болните от СПИН с ниско ниво на глутатион показват по-ниска степен на тригодишна преживяемост от тези с нормално ниво на глутатион. С възрастта нивото на глутатиона намалява, въпреки че не се знае дали това се дължи на по-бързото му изразходване или на по-малкото му произвеждане. Ако това състояние не се коригира, загубата на глутатион на свой ред води до ускоряване на процесите на стареене.
Добавъчният глутатион е скъп и ефикасността на формулите за орално приложение е несигурна. За повишаване на нивото на глутатиона е по-добре организмътда се снабди със суровини, от които да изгради това съединение: цистеин, глутаминова киселина и глицин. N-ацетил- формата на цистеина (№ ацетилцистеин) се приема като относително ефикасна за тази цел.
Изолевцин:
Изолевцинът, една от есенциалните аминокиселини, той е необходим за образуването на хемоглобина и за стабилизиране и регулиране на кръвната захар и енергийното ниво. Той се метаболизира в мускулната тъкан и е една от трите аминокиселини с разклонени вериги. Тези аминокиселини са ценни за спортисти, тъй като увеличават енергията на тялото, повишават издръжливостта и подпомагат заздравяването и възстановяването на мускулната тъкан.
При страдащи от различни психични и физични заболявания се открива недостиг на изолевцин. Симптомите са подобни на тези при хипогликемия.
Източници на изолевцин са следните храни: бадеми, кашу, пилешко месо, нахут, яйца, риба, леща, черен дроб, месо, ръж, повечето семена и белтъчините от соя. Съществува и под формата на добавки. Добавъчният изолевцин винаги трябва да се взема правилно балансиран спрямо другите аминокиселини с разклонени вериги левцин и валин по около 2 милиграма левцин и валин на 1 милиграм изолевцин. Комбинирана добавка, чрез която се доставят и трите аминокиселини с разклонени вериги, съществува и е по-удобна за употреба.
Изолевцинът е аминокиселина, която заедно с левцина и валина образува така наречената група аминокиселини с разклонена верига, отговарящи за производството на протеини, глюкоза и редица други аминокиселини, необходими за правилното протичане на основните жизнени функции. Недостигът на изолевцин се среща само при хора, които спазват строги ниско протеинови диети като симптомите могат да включват главоболие, виене на свят, умора, депресия, объркване и раздразнителност. Често пъти дефицитът на изолевцин може да имитира симптомите на хипогликемия.
Допълнителният прием на изолевцин с храната или под формата на добавки повишава издръжливостта и подпомага възстановяването при травма или операция и ускорява зарастването на рани. Поради участието си в производството на хемоглобин и регулиране на нивата на кръвната захар, аминокиселината присъства и в профилактиката на анемия и диабет.
Карнитин:
Карнитинът не е аминокиселина в тесния смисъл на думата (всъщност е вещество, свързано с В-витамините). Но тъй като има химическа структура, близка до тази на аминокиселините, обикновено се разглежда заедно с тях.
За разлика от истинските аминокиселини карнитинът не се използва за синтез на белтъчини или на невротрансмитери. Неговата главна функция в организма е да спомага за транспорта на мастните киселини с дълги вериги, които се изгарят вътре в клетката за получаване на енергия. Той е огромен източник на енергия за мускулите. По този начин, чрез карнитина се повишава използването на мазнините като енергиен източник. Това предотвратява натрупването на мазнини в сърцето, черния дроб и скелетните мускули. Карнитинът може да се използва в лечението на синдрома на хроничната умора, тъй като нарушеното функционираме на митохондриите (където се произвежда енергията в клетките) може да бъде причинител на умората. Проучвания показват понижено ниво на карнитин при мнозина страдащи от този синдром.
Карнитинът намалява здравните рискове, предизвикани от влошения метаболизъм на мазнините, свързан с наличието на диабет: потиска развитието на мастната дегенерация на черния дроб, причинена от алкохолизъм и намалява опасността от сърдечни заболявания. Изследвания показват, че уврежданията на сърцето при прилагане на сърдечно-съдова хирургия се намаляват при лечение с карнитин. Според едно изследване е показало, че проприонил- L-карнитинът, който е производно на карнитина, облекчава острата болка при накуцване, причинено от запушване на артерия в бедрото (това възпрепятства снабдяването на мускулите на крака с кръв и кислород и причинява болка, особено при физическо натоварване). Има способността да понижава нивата на триглицеридите в кръвта, спомага за възстановяване на теглото при слабеене и подобрява силата на мускулите при нервно мускулни заболявания. Възможно е да се използва в лечението на болестта на Алцхаймер. Обратно, недостигът на карнитин може да допринесе за развитието на някои видове мускулна дистрофия и е доказано, че тези заболявания водят до загуба на карнитин с урината. Хората, които страдат от такива състояния, се нуждаят от по-големи от нормалните количества карнитин. Карнитинът също повишава ефикасността на антиоксидантите витамин Е и витамин С. Той действа заедно с антиоксидантите за забавяне на процеса на стареенето, като подпомага синтеза на карнитин ацетилтрансферазата - един ензим в митохондриите на мозъчните клетки, който е жизненоважен за производството на клетъчна енергия в тях.
Карнитинът може да се произвежда от организма при наличие на достатъчно количество желязо, витамин В2 (тиамин), витамин В6 (пиридоксин) и аминокиселините лизин и метионин. Синтезата на карнитин също зависи от присъствието на достатъчно количество витамин С. Недостатъчният прием на всяко от тези хранителни вещества може да доведе до недостиг на карнитин в организма. Също така карнитинът се получава от храната, главно от месото.
Много от случаите на недостиг на карнитин се установяват като генетични по произход, в резултат на наследствен дефект в неговата синтеза. Симптоми при недостиг на карнитин са обърканост, болка в областта на сърцето, мускулна слабост и затлъстяване. Поради по-голямата си мускулна маса, мъжете се нуждаят от по-големи количества карнитин, отколкото жените. Вегетарианците по-често страдат от недостиг на карнитин от невегетарианците, тъй като той не се съдържа в белтъчините от растителен произход. Освен това както метионинът, така и лизинът, две от ключовите съставки, от които в организма се произвежда карнитин, не се получават в достатъчни количества от растителни източници. За да си осигурят достатъчно количество карнитин, вегетарианците трябва да вземат добавки от него или да се хранят със зърнени храни, обогатени с лизин.
Добавките от карнитин съществуват под няколко различни форми - D-карнитин, L-карнитин, DL-карнитин и ацетил-L-карнитин. DL-карнитинът не се препоръчва, защото може да има токсично действие. Ацетил-L-карнитинът (АLС) - производно на карнитина, образуващо се по естествен път в тялото, участва в метаболизма на въглехидратите и белтъчините и в пренасянето на мазнините до митохондриите. АLС повишава нивото на карнитина в тъканите и има дори по-мощно от неговото действие в метаболизма. Това е едно от най-изследваните вещества заради противосъстаряващото му действие, особено във връзка с дегенерацията на мозъка и нервната система. Няколко големи проучвания показват, че всекидневното приемане на добавки на АLС забавя значително развитието на болестта на Алцхаймер и възпира влошаването на паметта, вниманието, речевите и пространствените умения. Той може да се използва и за лечение на други когнитивни нарушения, както и на депресията.
АLС е полезен и в много други отношения за различни органи на тялото. Той ограничава пораженията при кислороден глад, укрепва имунната система, предпазва от окислителен стрес, стимулира антиоксидантното действие на някои ензими, предпазва мембраните, предотвратява нервни заболявания, свързани с диабета и ишиаса, влияе на хормоналните промени при физически стрес и увеличава ползата от аминокиселините с разклонени вериги.
Нивото на АLС (и карнитин) в мозъка намалява с възрастта. При повечето проучвания на АLС участниците са вземали от 500 до 2500 милиграма дневно, разделени на дози. Не са наблюдавани токсични или сериозни странични ефекти.
Левцин:
Левцинът е есенциална аминокиселина и е една от трите аминокиселини с разклонени вериги (другите две са изолевцин и валин). Те действат заедно, като предпазват мускулите и играят ролята на гориво. Подпомагат заздравяването на костите и кожата. Препоръчват се на хора, претърпели хирургична операция. Левцинът нормализира повишеното ниво на кръвната захар и спомага за повишаване на производството на растежен хормон.
Природни източници на левцин са: кафяв ориз, боб, месо, ядки, соево брашно и пълноценна пшеница. Добавъчният L-левцин трябва да се взема в определен баланс с L-изолевцина и L-валина и в умерено количество, иначе симптомите са подобни на тези при хипогликемия. Прекомерно високият прием на левцин провокира развитието на подагра и повишава количеството на амоняка в организма.
Левцинът принадлежи към групата на верижно-разклонените аминокиселини, които не преминават през чернодробния метаболизъм, а се съхраняват в тъканта на скелетната мускулатура, откъдето произтича и основната му биологична роля да стимулира протеиновия синтез в мускулите и да съдейства за укрепването на костите. Освен това, левцинът стимулира синтеза на друга жизнено важна аминокиселина – глутамин и е съществен компонент на хемоглобина като в същото време помага за регулирането на нивата на кръвната захар, производството на растежен хормон и зарастването на рани.
Въпреки че дефицитът на левцин в организма е относително рядко явление поради широкото му разпространение в белтъчините както от животински, така и от растителен произход, той може да се породи от недостатъчен прием на витамин B6 или от интензивни физически натоварвания, при което се проявява под формата на хипогликемични симптоми – световъртеж, умора, главоболие, раздразнителност и др.
Освен широкото си приложение в силовите спортове, допълнителният прием на левцин може също да бъде от полза за лица с фенилкетонурия – състояние, при което тялото не може да синтезира аминокиселината фенилаланин, а в съчетание с другите две верижно-разклонени аминокиселини, изолевцин и валин, помага при лечението на някои случаи на чернодробна енцефалопатия, форма на увреждане на черния дроб в резултат от злоупотреба с алкохол.
Лизин:
Лизинът е есенциална аминокиселина, участваща в изграждането на всички видове белтъчини. Необходима е за нормалния растеж и укрепването на костите при децата; подпомага абсорбцията на калция и поддържа баланса на азота при възрастните. Съдейства при производството на антитела, хормони и ензими и спомага за образуването на колагена и възстановяването на тъканите. Тъй като помага за изграждането на белтъчините в мускулите, лизинът се прилага при хирургични рани и спортни наранявания. Понижава и нивото на серумните триглицериди.
Друго много важно свойство на тази аминокиселина е способността й за противодействие на херпес-вирусите. При вземане на добавъчен L-лизин заедно с витамин С и биофлавоноиди, организмът може ефикасно да се противопоставя и да се предпазва от появата на херпес, особено ако се избягват храни, в които се съдържа аминокиселината аргинин .
Лизинът е есенциална аминокиселина и не се образува в тялото. Тя е много важна за организма и трябва да се приема в достатъчни количества чрез храната. Недостигът на лизин води до развитието на анемия, зачервяване на очите, ензимни разстройства, косопад, разконцентриране на мисълта, загуба на енергия, безапетитие, заболявания на половата система, забавяне на растежа, загуба на тегло. Хранителни източници на лизин са сиренето, яйцата, рибата, лимата, млякото, картофите, червеното месо, соевите продукти и маята.
Лизинът е аминокиселина, която е от изключително значение за развитието на костната тъкан, тъй като подпомага усвояването на калция, и е жизнено необходима за възстановяването на тъканите и продукцията на антитела, хормони и ензими. Достатъчният прием на лизин има и козметично действие като спомага за образуването на колаген, който поддържа здравия и красив вид на кожата и в същото време участва в производството на карнитин, който отговаря за пълноценното изгаряне на мазнините и е незаменим помощник в борбата с излишните килограми.
Обикновено с напредването на възрастта се появява лизинов недостиг, който на свой ред може да намали синтеза на протеин и да забави процесите на образуване на мускулна и съединителна тъкан. Понеже организмът не е в състояние самостоятелно да синтезира тази аминокиселина, задължително е да се осигури достатъчният й прием в храната или под формата на добавки.
Освен за поддържане на естествените физиологични функции на организма, лизинът се използва с успех и в терапевтичната медицина поради своята важност за имунната система и преодоляването на вирусни инфекции. Допълнителният прием на лизин има най-голям успех при превенцията и лечението на херпес симплекс. Лизинът предотвратява създаването на среда, благоприятна за активирането на вируса, и възпрепятства проявата на инфекцията и нейните рецидиви.
Метионин:
Метионинът е есенциална аминокиселина, съдействаща за разграждането на мазнините и по този начин предпазваща черния дроб и артериите от натрупване на мазнини в тях. Синтезата на аминокиселините цистеин и таурин зависи от наличието на метионин в организма. Тази аминокиселина подпомага храносмилателната система; дезинтоксикацията на увреждащи заемни като олово и други тежки метали; намалява мускулната слабост, чупливостта на косата; действа благоприятно при хора с остеопороза или с алергии към химически вещества. Използва се при лечение на ревматизъм и токсемия при бременност.
Метионинът е мощен антиоксидант. Той е добър източник на сяра, която инактивира свободните радикали и предпазва от кожни и остеолизни проблеми. Необходим е за хора със синдром на Жилбер (аномалия на функцията на черния дроб) и се изисква при синтез на нуклеинови киселини, колаген и белтъчини. Действа благоприятно при жени, които вземат орални контрацептиви, като засилва екскрецията на естрогени. Понижава количеството на хистамина в организма особено полезно при хора с шизофрения, при които нивото на хистамина е типично по-високо от нормалното.
Когато нивата на токсичните вещества в организма се повишават, нуждата от метионин нараства. В организма метионинът може да се превърне в аминокиселината цистеин (прекурсор на глутатиона). Така метионинът предпазва глутатиона; той спомага за предотвратяване на изчерпването му, когато организмът е претоварен с токсични вещества. Тъй като глутатионът е основен неутрализатор на токсините в черния дроб, метионинът предпазва черния дроб от увреждащото действие на токсичните вещества.
Като есенциална аминокиселина, метионинът не се синтезира в организма, а се получава от хранителни източници или добавки. Източници на метионин са следните храни: боб, яйца, риба, чесън, леща, месо, лук, соя, семена и кисело мляко. Тъй като организмът използва метионина за получаване на холин храната за мозъка, добре е да се вземат холин или лецитин (понеже е богат на холин), за да не намалява запасът от метионин.
Метионинът е аминокиселина, която участва в състава на редица ензими и протеини в организма и в синтеза на РНК и ДНК, което на свой ред я прави жизнено важна за обновяването на клетките. Метионинът предотвратява натрупването на мазнини в черния дроб и ускорява възстановяването на чернодробната и бъбречната тъкан и производството на лецитин. Тази аминокиселина има и силно изразени антиоксидантни свойства, с което се явява важен фактор в превенцията на различни видове тумори.
Резултатите от редица клинични изследвания показват, че недостигът на метионин води до натрупване на холестерол, артериосклероза и косопад.
Поради съдържанието си на сяра, която участва в строежа и функциите на ставната тъкан, метионинът често се използва за профилактиката на остеопороза и ревматизъм. Също така се използва от жени при лечение на токсемия, при бременност и за облекчаване на страничните ефекти от оралните контрацептиви, които потискат синтеза на естроген. Метионинът подобрява и състоянието на кожата, предпазва ноктите от чупене и намалява косопада.
Орнитин:
Орнитинът съдейства за отделянето на растежния хормон, подпомагащ метаболизма на излишните мазнини в организма. Този ефект се засилва, ако орнитинът се комбинира с аргинин и карнитин. Орнитинът е необходим за нормалното функциониране на имунната система и черния дроб. Тази аминокиселина неутрализира амоняка и подпомага регенерацията на черния дроб. В кожата и съединителната тъкан са установени високи концентрации на орнитин, полезни за оздавителните процеси и възстановяването на увредените тъкани.
Орнитинът се синтезира в организма от аргинин и на свой ред служи за прекурсор (предшественик) на цитрулина, пролина и глутаминовата киселина. Добавъчният L-орнитин не трябва да се взема от деца, бременни жени, майки кърмачки или хора с анамнеза за шизофрения, освен ако не са изрично инструктирани от лекар.
Пролин:
Пролинът подобрява структурата на кожата като подпомага производството на колаген и възпира загубата му в процеса на стареене. Спомага за заздравяването на хрущялите и подсилването на ставите, сухожилията и сърдечния мускул. Взаимодейства с витамин С за подпомагане на нормалната съединителна тъкан. Пролин се получава главно от месните храни.
Пролинът е неесенциална аминокиселина, която може да се синтезира от глутаминова киселина. Пролинът е от особено значение за ставите и сухожилията в качеството си на значителна по обем (15%) съставна част на колагена, който изгражда и поддържа костите и съединителната тъкан. Пролинът помага на мускулите да запазят еластичността си и предпазва кожата от вредните UV лъчи. Той участва в синтеза на аспаргина и аспартиновата киселина като в същото време подпомага усвояването на протеините при създаване на здрави клетки в тялото.
Дефицитът на пролин е непосредствен резултат от недостатъчния прием на глутаминова киселина. В следствие от намаления синтез на пролин се проявяват редица козметични и дерматологични проблеми, като отпускане на кожата, влошаване на състоянието на косата, а ноктите стават по-чупливи.
Приложението на аминокиселината обаче не се изчерпва само с поддържане на младостта на кожата и красотата и здравината на косата и ноктите. Пролинът има ключова роля и в лечението на заболявания като остеопороза и хронични болки в гърба. В същото време, способността му да подпомага усвояването на протеините го прави предпочитан от атлетите и хората, подложени на интензивни физически натоварвания, с цел предотвратяване на загубата на мускулна маса.
Серин:
Серинът е необходим за правилния метаболизъм на мазнините и мастните киселини, за растежа на мускулите и за поддържане на нормалното функциониране на имунната система. Той се съдържа в мозъчните белтъчини и в предпазните миелинови обвивки на нервните влакна. Важен е за функционирането на РНК и ДНК, образуването на клетъчните мембрани и синтеза на креатина. Съдейства за производството на имуноглобулини и антитела. Но прекалено високото ниво на серина в организма може да има отрицателен ефект върху имунната система.
В организма серинът може да се синтезира от глицин, но процесът изисква наличието на достатъчно количество витамини В3, В6 и фолиева киселина. Хранителните източници на серин са месото и соевите продукти, както някои храни, предизвикващи често алергични реакции, например млечни продукти, пшеничен глутен и фъстъци. Той се включва като естествен хидратиращ (овлажняващ) фактор при много козметични средства и различни препарати, необходими при грижите за кожата.
Той е важен както за физическото, така и за психическото здраве на човека. Серинът е от особено голямо значение за правилното функциониране на мозъка и централната нервна система, тъй като е основен градивен елемент на невротрансмитера ацетилхолин. Освен това той взема дейно участие при формирането на мускулите, метаболизма и поддържането на имунната система. Серинът е необходим при производството на триптофан, имуноглобулини и антитела и подпомага понижаването на нивата на кортизол в кръвта.
Недостигът на серин е особено опасен при бебетата и малките деца, тъй като може да доведе забавено умствено и физическо развитие (психомоторно изоставане), припадъци и микроцефалия – състояние, при което главата е по-малка от нормалното и е предизвиквано от недостатъчно развитие на мозъка. При възрастните дефицитът на тази аминокиселина се изразява в намалена способност за запаметяване на нова информация и в хронична умора.
Основното терапевтично приложение на серина, най-вече под формата на хранителни добавки, е профилактиката на работата на централната нервна система, при което спомага за засилването на паметта, повишава бдителността и концентрацията и облекчава депресивните състояния. Серинът е индиректно свързан с производството на хормона серотонин, който подобрява настроението, помага при смущения на съня и благоприятства половата функция при мъжете. Редица спортисти използват серин и за да намалят нивата на кортизол и да ускорят възстановяването след тежки физически натоварвания. В козметични продукти против стареене започнаха да включват серин във формулите си поради способността му да стимулира клетъчните процеси, които са в основата на хидратацията на кожата и обновяването й.
Таурин:
Високи концентрации на таурин се намират в сърдечния мускул, белите кръвни клетки,
скелетните мускули и централната нервна система. Той е градивен блок за всички други аминокиселини и е основна съставна част на жлъчката, коята е необходима за смилането на мазнините, за абсорбциятана мастноразтворимите витамини и контрола на нивото на серумния холестерол. Тауринът е полезен при хора с атеросклероза, отоци, заболявания на сърцето, високо кръвно налягане или хипогликемия. Той е жизненоважен за нормалното използване на натрия, калия, калция и магнезия и е доказано, че играе роля в ограничаване загубата на калий от сърдечния мускул. Това спомага за предпазването на организма от развитието на потенциално опасните сърдечни аритмии.
Тауринът има защитно действие върху мозъка, особено когато мозъчната тъкан е дехидратирана. Той се използва при лечение на тревожност, епилепсия, повишена двигателна активност, слаба мозъчна функция и припадъци. В мозъка на децата тауринът е четири пъти повече концентриран, отколкото в мозъка на възрастните. Вероятно недостигът на таурин в развиващия се мозък е една от причините за пристъпите на епилепсия. При хора с епилепсия често се открива и недостиг на цинк и това играе роля за недостига на таурин. Тауринът е свързан с цинка и при поддържане на функционирането на очите; недостигът на двете вещества води до увреждане на зрението. Допълнителният прием на таурин подобрява състоянието на деца със синдром на Даун и мускулна дистрофия. Тази аминокиселина се използва в някои клиники и за лечение на рак на гърдата.
Прекомерна загуба на таурин в урината може да бъде предизвикана от различни метаболитни заболявания. Сърдечните аритмии, нарушенията при образуването на тромбоцитите, чревните заболявания, разрастването на кандиди (вид гъбички), физичният и емоционалният стрес, цинковият дефицит и прекомерната алкохолна консумация водят до загубата на големи количества таурин с урината. Прекомерната алкохолна консумация прекратява способността на организма нормално да използва таурина. Вземането на добавки от таурин може да облекчи симптомите при отказване от алкохола. При диабет, нуждата на организма от таурин нараства; обратно на това, добавянето на таурин и цистин понижава нуждата на организма от инсулин.
Таурин се съдържа в яйцата, рибата, месото и млякото, но не и в растителните белтъчини. Той може да бъде синтезиран от цистеина в черния дроб и от метионина навсякъде в организма, ако там присъства в достатъчно количество витамин В6. За вегетарианците синтезирането му от организма е решаващо. При хора с генетични или метаболитни заболявания, при които е нарушена синтезата на таурин, допълнителният прием е препоръчителен.
Треонин:
Треонинът е есенциална незаменима аминокиселина, спомагаща за поддържане на нормалния белтъчен баланс в организма. Важен е за образуването на колаген и еластин и подпомага черния дроб и неговата липотропна функция, когато се комбинира с аспаргинова киселина и метионин. Треонинът е прекурсор на аминокиселините глицин и серин и се намира в сърцето, централната нервна система и скелетната мускулатура, като съдейства за предпазването на черния дроб от мастна дегенерация. Стимулира имунната система чрез подпомагане продукцията на антитела в организма. Полезен е в лечението на някои видове депресия.
Тъй като съдържанието на треонин в зърната и зърнените храни е ниско, при вегетарианците по-често се развива състояние на недостиг на треонин.
Той се намира в сърцето, централната нервна система, скелетните мускули и има липотропно действие като контролира мастното отлагане в черния дроб. Треонинът участва в изграждането на емайла на зъбите, еластина, колагена, както и в синтеза на други аминокиселини като глицин и серин. Не на последно място, той стимулира имунната система и производството на имуноглобулини и антитела.
Недостигът на треонин пречи на нормалното формиране на стотици протеинови структури в тялото и се проявява под формата на по-бързо настъпване на умора и обща физическа отпадналост.
Треонинът е полезен при лечение на амиотрофична латерална склероза и доказано облекчава симптомите на множествената склероза, друго заболяване, което засяга нервите и мускулите. Някои изследвания обвързват допълнителния прием на аминокиселината с успешния контрол над епилепсията. Освен това, треонин е широко прилаган имуностимулант, който подпомага развитието и активността на тимусната жлеза.
Тирозин:
Тирозинът е важен за метаболизма в тялото. Той е прекурсор на невротрансмитерите норепинефрин и допамин, който регулира настроението и стимулират метаболизма и функционирането на нервната система. Тирозинът регулира настроението; липсата на нормални количества от него води до недостиг на норепинефрин в мозъка, което от своя страна причинява развитието на депресия. Той има леко антиоксидантно действие, потиска апетита и спомага за намаляването на мазнините в организма. Стимулира производството на меланин (пигмент, отговорен за цвета на кожата и косата) и функциите на надбъбречната, щитовидната и хипофизната жлеза. Освен това участва в метаболизма на аминокиселината фенилаланин.
Тирозинът се прикрепва към йодните атоми и образува активни тироеидни хормони. Не е изненадващо тогава, че ниското ниво на тирозина в плазмата се свързва с развитието на хипотиреоидизъм. Симптомите при недостиг на тирозин са ниско кръвно налягане, ниска телесна температура (също студени ръце и крака).
Добавъчният L-тирозин се използва за намаляване на стреса, а изследователите смятат, че може би помага при хронична уморяемост и нарколепсия. Той се използва за подпомагане на страдащите от тревожност, депресия, алергии, понижено либидо и главоболие, както и на хора, отвикващи от употребата на наркотици. Той също помага на страдащи от болестта на Паркинсон.
Природни източници на тирозин са бадемите, авокадото, бананите, млечните продукти, лимата, семената от тиква и от сусам. Тирозинът се произвежда в организма от фенилаланина. Добавките от тирозин трябва да се вземат вечер или с богата на въглехидрати храна, в противен случай той се състезава за абсорбиране с другите аминокиселини.
Хората, вземащи инхибитори на моноаминоксидазата (МАО), обикновено предписвани при депресия, трябва стриктно да ограничат приема на храни, съдържащи тирозин и не трябва да вземат никакви добавки, съдържащи L-тирозин, тъй като това може да доведе до внезапно и опасно повишаване на кръвното налягане. Всеки, който взема лекарства за депресия, трябва да обсъди необходимите ограничения в диетата със своя лекар.
Тирозинът е заменима аминокиселина, която тялото синтезира на базата на фенилаланин. Той поддържа функцията на надбъбречната, щитовидната и хипофизната жлеза и образуването на червените и белите кръвни телца. Тирозинът има важно значение за стимулирането и регулирането на мозъчната дейност и има способността да подобрява настроението като стимулира отделянето на хормоните епинерфин и допамин.
Когато тялото е подложено на стрес или умора и с напредването на възрастта, концентрацията на тирозин в организма значително намалява. Дефицитът на тази аминокиселина може да причини ниско кръвно налягане и ниска телесна температура, а по-продължителният недостиг може да предизвика хипотиреоидизъм – уголемяване на щитовидната жлеза, по-известно като гуша.
Тирозинът е популярен като хранителна добавка за намаляване на последствията от стреса. Допълнителният му прием подобрява психичната бодрост и настроението и с успех се прилага при лечение на депресии, тревожност и умствена умора. Освен това, аминокиселината често съпътства диетите за намаляване на теглото, като средство за потискане на апетита.
Триптофан:
Триптофанът е есенциална незаменима аминокиселина, необходима за производството на витамин В3 (ниацин). Използва се от мозъка за производство на серотонин, необходим невротарнсмитер, чрез който нервните импулси се пренасят от една клетка към друга, и е отговорен за нормалния сън. Следователно, триптофанът помага в борбата срещу депресията и безсънието и стабилизира настроението. Спомага за контрола над повишената двигателна активност при деца, облекчава стреса, което е добре за сърцето, съдейства за контрола на телесното тегло чрез намаляване на апетита, повишава отделянето на растежния хормон. Облекчава мигренозната болка и намалява някои от ефектите на никотина. Необходимо е достатъчно количество витамин В6 (пиридоксин) за образуване на триптофан, който на свой ред образува серотонин. Според едно дроучване, жените, страдали от булимия (нарушение на храненето), влошават отново състоянието си след прием на аминокиселинен комплекс, несъдържащ триптофан. Учените смятат, че недостигът на триптофан променя нивото на серотонин в мозъка и съответно предаването на нервните импулси. Липсата на триптофан и магнезий допринася за развитието на спазми на коронарните артерии.
Най-добрите хранителни източници на триптофан са: кафяв ориз, извара, месо, фъстъци и соеви белтъчини.
Триптофанът не може да се синтезира самостоятелно от организма. Основната му роля е на участник в синтеза на ключовите за здравето на централната нервна система серотонин и мелатонин и в този смисъл триптофанът е гарант за емоционалния баланс и мисловната дейност. Освен това, той се използва от черния дроб за синтеза на витамин В3 (ниацин), който отговаря за нормалното функциониране на храносмилателните органи, нервната система, кожата, както и за производството на някои полови хормони.
Поради връзката си с ниацина хранителният дефицит на триптофан може да предизвика симптомите, характерни за недостига на витамин В3, а именно развитието на болестта пелагра – заболяване, което се характеризира с дерматит, диария, деменция. В случай на достатъчен прием на витамина обаче недостигът на триптофан води до ниски нива на серотонина и се проявява под формата на нервни разстройства, като депресия, тревожност, раздразнителност, нарушена концентрация и безсъние.
В клиничната практика триптофанът се използва като безвредна алтернатива на синтетичните антидепресанти и играе важна роля в превенцията и лечението на депресия, мании, неврози, зависимости и дори шизофрения, както и на главоболие, безсъние, затлъстяване на нервна почва и старческа деменция. Не на последно място, той облекчава болките от наранявания и травми и симптомите на предменструален синдром.
Фенилаланин:
Фенилаланинът е есенциална незаменима аминокиселина. Тъй като прониква през кръвно мозъчната бариера, той може да влияе пряко върху химическите процеси в мозъка. Веднъж попаднал в организма, той може да се превърне в друга аминокиселина - тирозин, който на свой ред се използва за синтезирането на два невротрансмитера, които повишават бързината на предаване на сигналите - допамин и норепинефрин. Поради връзката му с централната нервна система, фенилаланинът може да повиши настроението, да намали болката, да подпомогне паметта и усвояването на знания и да потисне апетита. Използва се при лечение на артрити, депресия, менструални спазми, мигрена, затлъстяване, болест на Паркинсон и шизофрения.
Фенилаланинът съществува в три различни форми, обозначени като L, и DL-форма. L-формата е най-често срещаният вид и е формата, под която фенилаланинът се съединява с белтъчините в организма. Видът D успокоява болката. DL-формата е комбинация от D- и L- видовете. Подобно на D-формата, тя е ефикасна при контролиране на болката, специално болката при артрит; подобно на L-формата, тя действа като градивен блок за белтъчините, повишава пъргавината на ума, потиска апетита и помага на хора с болест на Паркинсон. Използва се за облекчаване на симптомите при пременструален синдром (ПМС) и при различни видове хронична болка.
Добавъчен фенилаланин не трябва да се взема от бременни жени или от страдащи от пристъпи на тревожност, диабет, високо кръвно налягане, фенилкетонурия (ФКУ) или ранен стадий на пингментна меланома (вид рак на кожата)
Фенилаланина участва в изграждането на молекулите на ДНК, на протеините в тялото, както и в това на редица важни за правилното функциониране на централната нервна система хормони, като допамина, който е сред основните невромедиатори в мозъка и участва в регулацията на движенията и настроението.
Недостигът на фенилаланин се проявява при нарушена хормонална активност, както и при употреба на синтетични антидепресанти. Той се изразява в неприятни ефекти като потиснатост, сънливост, умора, депресия и намалена продуктивност и мотивация. В същото време високият прием на фенилаланин може да бъде опасен за хора с проблеми на сърдечносъдовата система (аритмия, високо кръвно) или при пациенти, страдащи от психоза.
Действието на фенилаланина е стимулиращо и антидепресантно. Особено ако се съчетае с витамин C и витамин B6, той подобрява мозъчната дейност и паметта като в същото време намалява апетита и нуждата от сън. В този смисъл фенилаланинът е предпочитан невростимулант от хора, които са подложени на тежки физически натоварвания и постоянен стрес.
Хомоцистеин:
Хомоцистеинът е аминокиселина, която се образува в организма в хода на метаболизма на метионина. През последните години той привлича все повече вниманието, тъй като високото му съдържание в кръвта е свързано с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Известно е, че хомоцистеинът има токсично действие върху клетките, с които са покрити артериите, засилва кръвосъсирването и окисляването на липопротеините с ниска плътност (така наречения „лош холестерол"), като по този начин повишава вероятността те да се отложат под формата на плака по стените на кръвоносните съдове.
Подобно на други аминокиселини хомоцистеинът изпълнява съществени функции в организма. Той обикновено се разгражда бързо до аминокиселината цистеин и други важни съединения, включително аденозин трифосфат (важен източник на клетъчна енергия) и 8-аденозилметионин. Но генетичен дефект или почесто недостиг на витамините В6, В12 и фолиева киселина могат да попречат на бързото му разграждане. Тогава тази аминокиселина се натрупва в голямо количество в организма, уврежда клетъчните мембрани и кръвоносните съдове и повишава риска от сърдечно-съдови заболявания и най-вече от атеросклероза. Витамините В6) В12 и фолиева киселина съвместно улесняват разграждането на хомоцистеина и по този начин предпазват от сърдечни заболявания.
Цистеин и цистин:
Тези две аминокиселини са тясно свързани помежду си; всяка молекула цистин се състои от две молекули цистеин, свързани по между си. Цистеинът е много нестабилен и лесно се превръща в L-цистин; обаче всяка форма е способна да се превръща в другата, когато е необходимо. И двете са серосъдържащи аминокиселини, които участват в образуването на кожата и са важни за дезинтоксикацията.
Цистеин се съдържа в алфакератина, главна белтъчна съставка на ноктите на ръцете и краката, кожата и косата. Цистеинът подпомага производството на колаген и подсилва нормалната еластичност и структура на кожата. Намира се в различни белтъчини в организма, например в някои от ензимите на храносмилателната система.
Цистеинът спомага за дезинтоксикацията на вредни за организма токсини и предпазва тялото от радиационни увреждания, Той е един от най-добрите разрушители на свободни радикали и работи по-добре, когато се взема заедно със селен и витамин Е. Цистеинът е прекурсор (предшественик) на глутатиона - вещество, чрез което се осъществява дезинтоксикацията на черния дроб посредством свързването му с потенциално вредните вещества там. Спомага за предпазване на черния дроб и мозъка от уврежданията, предизвиквани от алкохол, лекарства и токсични вещества в цигарения дим.
Тъй като цистеинът е по-добре разтворим от цистина, той се използва по-често от организма и е по-подходящ при лечение на много заболявания. Тази аминокиселина се образува от L-метионина в организма. Витамин В6, витамин В12 и фолиевата киселина са необходими за синтезата на цистеин, но при наличието на хронични заболявания тя не действа, както би трябвало. Поради това хората с хронични заболявания се нуждаят от по-големи дози цистеин - около 1000 милиграма, три пъти дневно, в продължение на един месец.
Добавянето на L-цистеин се препоръчва при лечение на ревматоиден артрит, втвърдяване на артериите и рак. Той подпомага заздравяването на раните след хирургическа намеса и тежки изгаряния и хелиа тежките метали. Свързва се с разтворимото желязо, подпомагайки абсорбцията му от организма. Стимулира изгарянето на мазнините и изграждането на мускулите. Тъй като може да разгражда слузта в дихателната система, L-цистеинът действа благоприятно при бронхити, емфизем и туберкулоза. Той подпомага оздравяването на организма при респираторни заболявания и играе важна роля за активиране на кръвните клетки, борещи се срещу заболяванията.
Цистинът, или N-ацетил - формата на цистеина (N-ацетилцистеин) може да се използва вместо L-цистеин. N-ацетилцистеинът спомага за предпазване от страничните ефекти при химиотерапия и радиационна терапия на рака. Тъй като повишава нивата на глутатиона в белите дробове, бъбреците, черния дроб и костния мозък, забавя и процесите на стареене в организма -например, намалява образуването на старчески петна по кожата. Доказано е, че N-ацетилцистеинът е по-ефикасен за повишаване количеството на глутатиона, отколкото при добавяне на цистеин или дори на глутатион.
Хората, които боледуват от диабет, трябва да бъдат внимателни с вземането на добавъчен цистеин, тъй като той има способността да инактивира инсулина. Хората с цистинурия (рядко генетично състояние, което води до образуване на цистинови камъни в бъбреците) не трябва да вземат цистеин.
Цитрулин:
Организмът произвежда цитрулин от една друга аминокиселина, орнитин. Цитрулинът повишава енергията, стимулира имунната система, метаболизира се до форма L-аргинин и дезинтоксикира амоняка, който уврежда живите клетки. Съдържа се главно в черния дроб. Използва се за лечение на умората.
Хистидин:
Хистидинът е незаменима аминокиселина, която участва участва в растежа и възстановяването на тъканите на човешкия организъм. Той е от изключително значение за образуването на белите и червените кръвни телца и отговаря за реакцията на имунната система при възникването на алергии. Хистидиновият баланс в организма е пряко обвързан с баланса на централната нервна система и гарантира добро психическо и физическо здраве. Клиничните проучвания сочат, че хистидинът действа като естествен детоксикатор като защитава организма от радиация и тежки метали и спомага за изхвърлянето им чрез стимулиране на производството на стомашни сокове, необходими за нормалното храносмилане.
Поради специфичните си функции хистидинът в организма трябва да се намира в постоянен баланс. Недостигът на аминокиселината може да доведе до нарушения в работата на слуховия нерв, както и до развитието на ревматоиден артрит. От друга страна, тъй като е с доказан ефект върху централната нервна система, хистидинът в по-големи количества би могъл да предизвика психични нарушения като тревожност и биполярно разстройство.
Счита се, че хистидинът има положително влияние върху заболявания на слуховия нерв, анемии, алергии, ревматоиден артрит и други възпалителни реакции на организма. Редица изследвания доказват и важността му за поддържането на сексуалната функция, тъй като хистидинът е свързан със синтеза на друго вещество – хистамин, който е необходим за стимулирането на сексуалната възбуда. Освен това, хистидинът играе важна роля в поддържането на доброто състояние на кожата, като подпомага възстановяването й при дерматити и способства естествената защита от UVA/UVB лъчението на слънцето.
Подобно на други аминокиселини, хистидинът се намира в много високо протеинови храни, като месо и млечни продукти, както и под формата на зърна като ориз, пшеница, ръж.
